Ще усвоим 90% от парите по програмата за селските райони, казва министърът на земеделието и храните Десислава Танева
-Г-жо Танева, връщате се от Брюксел. Носите ли добри новини за фермерите от срещата ви с комисаря Фил Хоган?



-Добрите новини ги донесохме още при предишната среща, когато българските фермери в сектор “Мляко” научиха, че за тях има пакет от 6 млн. евро. Сега използвах случая да благодаря за подкрепата, която получихме. Това стана и с пълното разбиране и съдействие на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. Дали този общ бюджет компенсира напълно загубите, е друг въпрос, но по-важното е, че за българските фермери подкрепата е малко по-добра, отколкото за останалите държави.

- 6 млн. евро не са ли малко, за да спрат кризата в млечния сектор у нас?

- Тези 6 млн. евро представляват 1,4% от общия европейски пакет от 420 млн. евро. А България произвежда 0,6% от суровото мляко в Европа - подкрепата е двойно по-висока от дела ни. За сравнение, през 2010 г. при предишната криза в сектора за нас са разпределени 1,8 млн. евро при пакет от общо 300 млн. евро. Този път отстояхме добре интересите си с подкрепата и на еврокомисарите Фил Хоган и Кристалина Георгиева. Българското правителство още през пролетта реагира на кризисната ситуация и отпусна национална помощ “де минимис” от близо 27 млн. лв.

- За разпределението на тези 6 млн. евро има 3 варианта. Вие кой от тях смятате, че е най-добър?

- Мерките на държавна подкрепа винаги трябва да мотивират изсветляването на сектора и спазването на данъчното законодателство позволява на държавата да събира данъците и да ги бюджетира, включително и за подкрепа на фермерите. Винаги бих предпочела за критерий да ползваме документи, които доказват продажбите на мляко. Фермерите винаги са настоявали субсидиите да са на литър мляко, а не на животно. Подходът ще е смесен - поравно на глава животно и на литър продадено мляко, което ще се удостоверява с документи. Това е за подкрепата в млечното говедовъдство. За млечното овцевъдство и козевъдство вероятно подходът ще е само на глава животно.

- Ако правилно ви разбирам, целта е субсидиите в земеделието да се обвържат с изсветляване на сектора. В кампанията за сивата икономика на КРИБ и КНСБ стана ясно, че селското стопанство е сред тези с най-голям дял на нерегистрирани обороти. Защо?

- Делът на сивата икономика в земеделието е много голям, защото много е труден фискалният контрол на полето, но изсветляването може да се мотивира чрез инструментите за подкрепа. Давам пример със схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци. Те са с индикативни ставки на хектар, но срещу доказване на продадени количества на база едни минимални добиви за всеки вид култура. Този подход смятаме да приложим и за схемите за обвързана подкрепа на животновъдството.

- При първите приеми от новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) подадените проекти надхвърлиха двойно и тройно бюджетите. Какво може да се направи, за да се отговори на този изключителен интерес?

- От гледна точка на бюджетите не може да се направи нищо, те са разпределени така, че средствата в земеделието да са максимално възможните. Към земеделието има голям интерес и земеделските стопани имат ясна визия как да развиват стопанствата. Ще бъдат одобрени около 18% от всички заявления и най-важното е да са справедливи условията, при които се прилага ПРСР и конкретно мярка 4.1. Анализирайки този интерес, направихме промени за следващите приеми.

- Какви са те?

- Например критерият “биологично производство в преход”. Над 50% от класираните проекти при първия прием са го използвали, за да получат повече точки. Така че това предимство ще остане само за биологичното, което е под контрол, а не в преход. После отиваме към интензитета и добавките към него. Целта е същият бюджет да стигне до по-голям брой земеделски производители.

- Това означава, че планирате да намалите процентът на субсидията?

- Да, ще намалим добавките към интензитета. Разбира се, всичко зависи от постигането на съгласие, но дори можем да говорим и за основния интензитет. При предварителния ранкинг, който фонд “Земеделие” обяви, средният размер на интензитета на помощта е над 63%. Включително добавките. Тези добавки ще се намалят.

- Тази година за първи път се прилага схемата за дребни стопани. По предварителни данни заявилите желание са 21 000 при очаквани над 100 000. Защо се получи така?

- Първоначалната информация за условията на схемата за малките фермери получи политическо изкривяване. Винаги съм казвала, че тази схема е за тези земеделски стопани, които по директна подкрепа получават до тези суми и нямат намерение да увеличават и развиват стопанствата. Но от вашия въпрос ще направя така, че службите по места да обяснят добре на хората. Тази схема е много удобна за по-възрастни хора, които живеят в отдалечени от центровете места и сами си обработват земята.

- Ще има ли неусвоени средства по старата Програма за развитие на селските райони?

- Целият ресурс на фонд “Земеделие” работи, за да се минимизират евентуални загуби. Мерки взехме още от лятото - подобрихме комуникацията със селските общини, направихме анекси, изготвяме ежеседмичен анализ за изпълнението. Удължихме срока за приключване на проектите до 15 октомври. Проблемни остават 6 общини - като Белица, Кочериново, Минерални бани, Неделино. Те изпълняват 36 проекта за 110 млн. лв. Разбира се, надяваме се поне част от тях да бъдат изпълнени. Нашият анализ показва, че биха се загубили между 10 и 47 млн. евро от програмата в края на 2015 г. Общото усвояване на програмата ще е около 90%, което е един много добър успех за първия програмен период.

- Няма ли възможност парите да бъдат пренасочени по извънредния прием за земеделска техника? Там и след пресяването има проекти за 150% от бюджета.

- Няма възможност. А по отношение на земеделската техника, част от наддоговарянето ще бъде сключено с условие, че ще се получи подпомагане, ако се освободят средства.

- Отново имаше случай на починал човек от антракс. Защо се стигна до появата на заболяване, което смятахме, че е изчезнало от България?

- Антраксът е заболяване, което го има по нашите ширини. Стигна се до човешки жертви от неизпълнение на задълженията по закона за ветеринарномедицинската дейност от самите хора. Като говорим за субсидии, ще ги обвържем с изпълнение на ветеринарните задължения. Идеята е да има пълно досие на животното и на тази база да е подпомагането. Ваксинации ще има всяка година. Но за да се минимизира рискът, трябва всеки да си изпълнява задълженията. Не може да заколиш животно през нощта с явните признаци, че то е болно, за да не загубиш 100 кг месо или 100 лв. Мога да дам пример отпреди месец-два. В едно село в Кюстендилско минава екип на лекари, установява болно от бруцелоза животно. Казват, че подлежи на евтаназия и ще го вземат на другия ден. И след като си тръгват докторите, собственикът коли животното, събира родата да хапнат и пийнат, за да не отива животното на вятъра. Това нормално ли е? Затова подготвяме нови задължения и за фермерите, и за ветеринарните лекари, завишаваме чувствително санкциите за неизпълнение.

Източник: 24 часа